Крепостта Царевец

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица.
Първото селище, построено на хълма Царевец, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II в. пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I в. пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в.
започва изграждането на крепостта, запазена и до днес.
Старинната част на Велико Търново - царският дворец, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 - 1393 г.), е разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора. През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през XII-XIV век.

През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Повече от 200 години градът бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава, а също и най-непревземаемата крепост. По своята площ и численост той бил един от най-големите в европейския югоизток.
Укрепителната система на средновековната крепост Царевец била сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2 км. и широка от 2,4 м. на места до 3,6 м., която опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени, разположени при входовете.

В крепостта можело да се влезе през три входа. Главният е от запад, изграден на тесен скален провлак, който се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият е Малката порта (Асеновата), намираща се на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката с Трапезица и Новия град (Асеновия квартал).
В югоизточния край на крепостта се издига бойна кула, охраняваща третия вход, наречен Френкхисарска порта, който свързвал крепостта с квартала на франките. Тази кула се асоциира с името на латинския император Балдуин Фландърски, който бил пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян и затворен в нея, където намерил смъртта си.
В най-северния край на Царевец, където се събират източната и северозападната крепостни стени, има издаден към р. Янтра скален нос, известен като Лобната скала, от който през XI-XIV в. били хвърляни в реката предателите на родината. През XVI в. на това място е изграден манастир.
През Средновековието укрепеният хълм Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата образували няколко квартала, всеки от които със своя църква. Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа, като били оставени места и за малки площади.

Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали представителите на висшата класа. За това свидетелстват откритите при разкопки основи на жилищни и стопански сгради на северозападния и източния склон на хълма. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е бил 3000 - 3200 души.
Дворецът бил разположен в централната част на крепостта, на площ от 4 872 кв.м. Той представлявал затворен комплекс, ограден с крепостна стена. Дворцовите постройки били оформени около обширен вътрешен двор, в средата на който се издигала църквата "Св.Петка". Дворецът просъществувал по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393 г. той бил опожарен и разрушен.
Патриаршията се издигала на най-високото място на хълма и заемала площ от около 3 000 кв.м. Тя, също както царския дворец, била самостоятелна крепост. В централната част на комплекса, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне". Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на Царевец през 1393 г. от войските на султан Баязид І.
От края на XIV в. до края на XIX в. на хълма се разполагали няколко мюсюлмански квартала, които са разрушени през лятото на 1877 г. при освобождението на града от руските войски.
Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185-1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османско владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България. Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българо-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад "Цар Иван Асен II", намиращ се на главния вход към Царевец.